Хемингуей – героят от войната, който не смеел да спи без запалена лампа
На 2 юли се навършиха 65 години от гибелта на Ърнест Хемингуей.
Писателят умира от прострелна рана на 2 юли 1961 година Първоначално се счита, че гибелта му е породена от случай при разчистване на ловното му оръжие, излиза наяве от бюлетина „ Международна информация “ на Българска телеграфна агенция. Години по-късно последната му брачна половинка Мери Хемингуей разкрива, че писателят е поставил завършек на живота си.
Общо седем членове на семейство Хемингуей от четири генерации, в това число бащата на писателя, поставят завършек на живота си.
Кой е Ърнест Хемингуей
Американският публицист и публицист е роден на 21 юли 1899 година в Оук Парк, Илинойс. Син е на лекаря Кларънс Едмъндс Хемингуей и на Грейс Хол Хемингуей, отбелязва енциклопедия „ Британика “. След като приключва гимназия през 1917 година, той не постъпва в лицей, а отпътува за Канзас Сити, където е нает като кореспондент във вестник „ Стар “.
Хемингуей неведнъж е отхвърлян за военна работа заради проблем с едното око, само че съумява да се включи в Първата международна война като водач на кола за спешна помощ към Американския Червен кръст. На 8 юли 1918 година, към момента ненавършил 19 години, той е ранен на австро-италианския фронт. Награден е за подвиг и е приет в болница в Милано.
След като се възвръща вкъщи, Хемингуей се реалокира във Франция като сътрудник на в. „ Торонто Стар “. В Париж пътят му се кръстосва с Ф. Скот Фицджералд, Гертруд Стайн и Езра Паунд. Следващите години писателят прекарва в Европа – във Франция и Испания.
През 1933–1934 година се насочва на сафари в региона на Танганайка в Африка, а по-късно любовта му към риболова го насочва към избора на дом в Кий Уест, Флорида.
По време на Испанската революция той е боен сътрудник, а също по този начин взе участие в събирането на средства за републиканците в битката им против националистите отпред с военачалник Франсиско Франко. След последното си пътешестване до Испания по време на войната той закупува къща в Куба, която ще се трансформира в негов дом за 20 години.
По-късно той се включва като сътрудник и в отразяването на Втората международна война.
През юли 1960 година Хемингуей напуща Куба, където живее от 1939 година, и се заселва в Кетчъм, Айдахо. В последните месеци от живота си Хемингуей е налегнат от паника и меланхолия, а два пъти е приет в болница в клиниката „ Майо “ в Рочестър, Минесота, където му ползват електрошокова терапия. Два дни след второто си завръщане в дома си в Кетчъм той поставя завършек на живота си.
Хемингуей е женен четири пъти и има трима синове.
Той се отличава както с изразената неустрашимост в творчеството си, по този начин и с приключенския си живот, необятно отразяван в медиите, отбелязва енциклопедия „ Британика “. Неговият сбит и явен монотонен жанр оказва мощно въздействие върху американската и английската белетристика през 20 век.
Автор е на романите „ И слънцето изгрява “ (1926), „ Мъже без дами “ (1927), „ Сбогом на оръжията “ (1929), „ Зелените хълмове на Африка “ (1935), „ Да имаш и да нямаш “ (1937), „ За кого бие камбаната “ (1940), „ През реката към дърветата “ (1950), на новелата „ Старецът и морето “ (1952) и други Носител е на американската премия „ Пулицър “ и на Нобеловата премия за литература за 1954 година
Човекът зад създателя Хемингуей - извънредно раним
Той въплъщава идеала на доста мъже: ловджия, боец, боен сътрудник, който обичал дамите и виното и пиел с цялостни шепи от живота. Но какъв е бил същинският Хемингуей? В някаква степен отговор на този въпрос дава галерия в Мадрид открита година преди вековния празник на писателя (1899–1961) – през юли 1998 година
В изявленията и изказвания във връзка изложбата Хосе Луис Кастильо Пуче, непосредствен другар на писателя, обрисува носителя на Нобелова премия за литература като уединен и нерешителен човек, който търсел рисковите завършения, пробвайки се обезверено да победи ужаса си от гибелта.
Хемингуей се пристрастява към коридата още при първото си посещаване в Испания при започване на 20-те години. За него бикоборецът постигаше, въпреки и за мигове, величие, когато на арената заставаше предизвикателно пред ядосаното животно, споделя Кастильо Пуче, който е написал няколко книги за създателя на „ Безкраен празник “ и „ Старецът и морето “.
Но привличането, което Хемингуей е изпитвал към заплахата и гибелта, е „ единствено маска, прикриваща слабостта, самотната и трогателна неустановеност “ на един мъж, който даже не смееше да спи без запалени лампи, разкрива испанският другар на Папа и търси пояснение в детството на писателя.
Майката на дребния Ърнест го обличала в облеклата на сестра му. На 9–годишна възраст той е бил очевидец на кървавото самоубийство на индианец, некадърен да преживее тъгите на своята раждаща жена: това станало, когато бащата на Хемингуей, който бил гинеколог, направил цезарово сечение без анестезия, споделя Кастильо Пуче.
Когато след години доктор Хемингуей се самоубил, синът заживял с мисълта, че татко му е страхливец, и търсел в себе си прилики с дядо си, който бил боен.
Хемингуей се пробва да победи страха си от гибелта, като я търси непрестанно: той е на италианския фронт през 1918 година като доброволец–шофьор на кола за спешна помощ, става сътрудник в Гръцко–турската война, бие се в Гражданската война в Испания, върви на лов за лъвове и слонове в Африка, излиза на боксовия кръг и лови риба в океана.
Животът, който водел и който впечатлявал мнозина, съгласно Кастильо Пуче съставлява опит да се „ надбяга със страха “. Изследователят позволява, че като търсел заплахите, Хемингуей може би е очаквал с вяра нещо съдбовно, преждевременна гибел, която би го избавила от самоубийство.
Малко преди гибелта си митичният публицист се трансформира в белобрад пияч, „ постоянно пийнал по-скоро от самотност, в сравнение с от алкохол “, споделя Кастильо Пуче.
И въпреки творчеството на Хемингуей да вдъхва мощ на доста герои, писателят изневери на идеала, който сътвори: той се самоуби на 62–годишна възраст във фермата си в Айдахо.
